Селегилин при кучета: Дозировка, употреба и странични ефекти

Selegiline е лекарство, използвано както при кучета, така и при хора за контролиране на нивата на различни невротрансмитери. В резултат на това му се приписват различни ползи срещу психични заболявания, като болестта на Паркинсон (при хора) и гериатрична когнитивна дисфункция (при кучета).

Това лекарство има голям латентен потенциал за подобряване на качеството на живот на възрастните кучета. В допълнение, той се характеризира с много малко странични ефекти, което помага да се избегнат неприятни преживявания за домашния любимец. Продължете да четете това място и научете повече за селегилин за кучета.

Какво е селегилин?

Selegiline е лекарство, което принадлежи към класа на фенилетиламин, така че неговата химическа структура донякъде наподобява тази на аминовите невротрансмитери. Благодарение на това той е способен да се свързва с моноаминооксидазите тип B (MAO-B), които са ензими, отговорни за окисляването и разграждането на серотонин, норепинефрин и допамин.

Какъв е неговият механизъм на действие?

При ниски дози селегилинът се свързва необратимо с моноаминооксидазите тип В. Това означава, че те им пречат да разрушават и окисляват невротрансмитерите, така че количеството на допамин, норепинефрин и серотонин се увеличава. Вследствие на това има промени в мозъчната кора, които имат невростимулиращи и невропротективни ефекти.

Презентации на лекарства

Selegiline обикновено се предлага като таблетка или капсула, но също така се предлагат трансдермални пластири и течни разтвори. Според нуждите на кучешкия пациент, ветеринарният лекар ще препоръча най-подходящия за неговия случай.

Как селегилинът помага на кучетата?

Селегилин при кучета се предписва предимно за лечение на синдром на когнитивна дисфункция при гериатрични пациенти. Това състояние се проявява като невродегенеративен проблем, който се влошава с възрастта, много наподобяващ болестта на Алцхаймер.

Просто казано, синдромът на когнитивна дисфункция при гериатрични кучета намалява и атрофира различни части на мозъка. Следователно домашните любимци започват да показват проблеми с поведението, които се влошават с напредването на възрастта. Въпреки че няма лечение като такова, селегилинът е едно от първите одобрени лекарства за забавяне на прогресията му.

В допълнение, някои проучвания показват, че селегилинът е подходящ и за лечение на кучешки хиперадренокортицизъм от хипофизен произход. Въпреки това, той работи добре само в случаите, когато прекомерната секреция на ACTH хормон е свързана с дефицит на допамин, в противен случай няма положителни ефекти.

Правилна доза

Препоръчителната дневна доза селегилин за кучета обикновено е между 0,5 и 1 милиграм на килограм тегло. Ветеринарните лекари обаче обикновено започват лечението с по-ниски дози и ги увеличават с напредването на лечението. Всъщност е възможно да се увеличи честотата, с която се приема, но само ако не се наблюдава подобрение в първите дни от лечението.

Обикновено приложението на това лекарство трябва да се извършва веднъж дневно и сутрин. Това помага на кучета с нарушения на циркадния цикъл да започнат да регулират съня си. Въпреки това е по-добре да следвате инструкциите на ветеринарния специалист, тъй като всеки случай е различен и не винаги са необходими едни и същи инструкции.

Странични ефекти

Едно от предимствата на селегилин е малко или никакви странични ефекти при кучета. Възможно е обаче да се появят и дори да станат малко сериозни. Следните ефекти са най-известни:

  • Повръщане.
  • Диария.
  • Дезориентация.
  • Объркване.
  • Агресия.
  • Повтарящи се движения.
  • Тремор в цялото тяло.
  • Загуба на апетит.
  • Силка болка (признак на риск).

В случай, че се появи някоя от нежеланите реакции, най-добре е да спрете приема на лекарството и да заведете домашния любимец на ветеринар. Ефектите на селегилин ще изчезнат за около 24 часа, въпреки че при някои кучета с бъбречни или чернодробни проблеми може да продължат по-дълго.

Противопоказания

Селегилин не трябва да се прилага на кучета, които приемат меперидин или други видове опиоидни лекарства. По същия начин не се препоръчва употребата му заедно с антидепресанти или селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRIs).

Важно е, преди да започне лечение със селегилин, ветеринарният лекар да бъде информиран за всички лекарства, които кучето приема. Това помага на специалиста да реши дали това лекарство е най-подходящото за вашия случай или да избере друго. Не забравяйте, че животът на вашия домашен любимец е изложен на риск, така че никога не крийте тази информация.

Освен това имайте предвид, че ветеринарният лекар е единственият, който може да предпише и контролира лечението на кучета със селегилин. Диагнозата е от съществено значение за познаване на здравословното състояние и пригодността на лекарството. В противен случай това може да влоши състоянието ви. Така че избягвайте самолечението на вашия домашен любимец и ако имате съмнения, отидете при професионалист.

Така ще помогнете за развитието на сайта, сподели с приятелите си

wave wave wave wave wave