Един от най-големите екологични проблеми днес е използването на пластмаси и тяхното разграждане. В природата тези предмети, получени от петрол, се обработват от много малко животни, което води до прекомерно натрупване, което никога не може да бъде поправено. Въпреки това, наскоро бяха описани някои суперчервеи, които са способни да трансформират стиропор (вид пластмаса) в храна.
Екструдираният полистирол или още наричан пенополистирол е една от най-използваните пластмаси за опаковане на храни и дори домакински уреди. Поради тази причина е нормално отпадъците им да са наднормени и опасни за околната среда.Ето защо съществуването на суперчервеи, които превръщат стиропор в храна, е толкова важно. Научете повече за тях в следващото пространство.
Защо пластмасите се разграждат трудно?
Пластмасите са направени от гигантски молекули, наречени макромолекули, които са изкуствено създадени от по-малки въглеродни молекули. Този процес се нарича полимеризация и ги кара да имат голяма химическа инертност. С други думи, те не са толкова податливи на окисляване, влага или атака на някои химически продукти.
Това означава, че микроорганизмите, като бактерии, гъбички и протозои, много трудно трансформират пластмасата в органична материя. Следователно естественото разлагане, което трябва да продължи само няколко месеца или няколко години, продължава няколкостотин години.
Благодарение на инертните си характеристики, пластмасите са станали твърде полезни за човешкия живот, тъй като помагат за защита на храната от естествено разграждане.Същият този капацитет обаче ги прави сериозна опасност за екосистемата, тъй като им отнема между 100 и 1000 години, за да се разпаднат.
Суперчервеите, които ядат полистирол
Проучване, публикувано в списание Environmental Science & Technology, споменава, че различни видове червеи могат да оцелеят в среда, замърсена с полистирен. В допълнение, те са успели да усвоят големи количества от тази пластмаса и да я превърнат във въглероден диоксид.
Тези малки червеи всъщност са ларвите на брашнен бръмбар (Tenebrio spp.), така че беше твърде изненадващо, че имат такава способност. Сякаш това не беше достатъчно, те можеха да оцелеят само като консумират стиропор без други видове хранителни добавки.
През 2022 г. група учени от Университета на Куинсланд (Австралия) осъзнаха, че брашненият червей не е единственият, който може да консумира полистирол.Друг вид бръмбар, наречен Zophobas morio, също имаше тази способност и дори завърши целия си жизнен цикъл само с тази пластмаса като храна.
Защо се наричат суперчервеи?
Важно е да се отбележи, че разграждането на полистирола не води до използването му като хранителен ресурс. Погледнато по друг начин, самият факт, че червеите са способни да разграждат тази пластмаса, не означава, че те получават хранителни вещества от консумацията й. Това се случва с ларвите, принадлежащи към рода Tenebrio.
В случая на Zophobas morio, червеите разграждат стиропор и получават енергия и хранителни вещества от това, което ги прави супер червеи. Благодарение на тази уникална характеристика се отваря възможността да се използват за намаляване на замърсяването с пластмасови отпадъци.
Как успявате да разградите полистирола?
Способността на суперчервеите да разграждат полистирола се осигурява от микроорганизмите, които обитават червата им.Тези малки същества разрушават пластмасовите молекули и освобождават хранителните си вещества. Без тях фрагментите от стиропор биха преминали през цялата храносмилателна система и ще излязат непроменени.
В лаборатория 100 суперчервея са способни да разграждат между 34 и 39 милиграма стиропор на ден. Около 50% от пластмасата ще се използва като хранителни вещества, а останалата част ще се превърне във въглероден диоксид.
Последната стъпка
Микроорганизмите, които обитават червата на суперчервеите, са много разнообразни и различни, тъй като всеки подпомага храносмилането по различен начин. Сред всички тях само няколко са тези, които наистина подкрепят унищожаването и възползването от пластмасовите компоненти. Поради тази причина учените са използвали метагеномни техники, за да анализират чревната микробиота и да намерят виновниците.
Въпреки че звучи просто, процесът отнема време и включва анализиране на огромно количество данни. Благодарение на това единственото нещо, което беше постигнато, беше да се идентифицират родовете бактерии Pseudomonas, Rhodococcus и Corynebacterium като възможни виновници.
Въпреки че генът или гените, участващи в разграждането на полистирола, не са идентифицирани, това изследване е явен напредък в борбата срещу пластмасовото замърсяване. Много е вероятно следващата стъпка да се съсредоточи върху намирането на ензимите, отговорни за това явление. Това би било достатъчно, за да ги произвеждате синтетично и в големи количества, без да разчитате на червея.
Както виждате, може да отнеме още няколко години, за да се реши проблемът с пластмасовото замърсяване. Настоящите развития обаче са обещаващи и очакванията са големи. В този момент всичко, което остава, е да се надяваме, че разследванията ще преминат гладко и че човечеството скоро ще се възползва от предимствата им.