Пустинята Сахара е една от най-обширните и сурови екосистеми на планетата. Това е третата по големина пустиня в света след Антарктика и Арктика, които попадат в категорията на замръзналите пустини.
География на пустинята Сахара
Името на тази пустиня идва от арабската дума ṣaḥrāʾ, която означава „пустиня“, както и нейното множествено число ṣaḥārāʾ. Също така е свързано с прилагателното ашар, което се използва за описание на червеникавия цвят на равнините без растителност.
Пустинята Сахара се простира в по-голямата част от Северна Африка. С площ от повече от 9 065 000 квадратни километра, тя заема почти колкото Съединените щати.
„Великата пустиня“ е разделена на Западна Сахара, планините Хогар, планините Тибести и въздушните планини. Най-високата точка в Сахара е вулканът Еми Куси, висок 3415 метра.
Живот преди и след пустинята
Преди хиляди години Сахара имаше достатъчно водни запаси, за да поддържа животните и хората, които живееха в околните земи.
Няколко проучвания показват, че Сахара е била плодородна област, пълна с живот, която дори е била дом на крокодили. Изследваните вкаменелости са довели до откриването на видове динозаври, които са живели в района, като Afrovenator или Ouranosaurus.
Разнообразни пещерни рисунки също ни разказват за жирафи, слонове и лъвове, които някога са живели в това, което сега познаваме като най-голямата пустиня на Земята. Днес нито фауната, нито флората имат нещо общо с това, което е било в миналото.
Като изключителна точка с биоразнообразие имаме долината на Нил и северната част на пустинята, където растат растения, типични за средиземноморския климат, като маслиновото дърво.
Опустошителната промяна на климата в Сахара се случи през 1600 г. пр.н.е., след изместване на земната ос, което причини необичайно повишаване на температурите. Фауната, която оцелява в тези сурови условия, е основно съставена от скорпиони, змии, камили и дребни видове гризачи, между другото.
Скорпионът, който можем да намерим в тази област, е с размери до 10 сантиметра и е един от най-отровните, които съществуват. Най-големият бозайник, който можем да намерим, е Addax nasomaculatus, наричан още просто addax.
Чакалите и хиените също живеят в дюните и са основните хищници както на адакса, така и на камилите. Малката, компактна пустинна лисица е друг пустинен хищник, който живее в тунелите, които копае в пясъка, за да се изолира от топлината.
Проблемът с опустиняването
Ако Сахара се е превърнала от област с плодородна земя и разнообразна фауна и флора в безводната и необитаема област, която познаваме днес, това се дължи на гореспоменатата промяна в земната ос, довела до повишаване на температурите, твърде високи за живот.
В случая със Сахара говорим за случай на опустиняване, тъй като влошаването на околната среда се дължи на естествени причини. В момента проблемът, пред който са изправени нашите райони, е опустиняването, при което деградацията е причинена от действията на човека.
Включен в Конвенцията на ООН за борба с опустиняването от 1994 г., той се дефинира като „процес на деградация на земята в сухи, полусухи и сухи суб-влажни райони, в резултат на различни климатични и човешки фактори“.
Основните причини, които могат да доведат до това явление са:
- Екологични фактори като тип почва и екосистема.
- Човешките действия, особено свързани с обезлесяването, което води до ерозия на почвата, която уврежда плодородния слой на земята до такава степен, че прави все по-трудно регенерирането на растителната покривка. Пожарите и прекомерната експлоатация на водоносни хоризонти също имат същите резултати.