Когато куче или котка умре, повечето собственици изпитват същите чувства, сякаш са загубили любим човек. Нарушенията на съня, хранителните проблеми или депресията са повече от често срещани. Траурът за домашен любимец в много случаи е по -висок от този за човек. Научете повече в тази статия.
Оплакване на домашен любимец: болезнен момент
Хората, които са претърпели смъртта на куче или котка, знаят, че чувството е наистина болезнено. Това може да бъде дори по -лошо, отколкото когато член на семейството почина. По -голямата част от собствениците на домашни любимци изпитват определени нарушения в съня, храненето или в ежедневието след загубата на най -добрия си приятел.
В допълнение, много от тях съобщават за проблеми с концентрацията, ниска енергия, депресия и апатия. Дори двойките, които нямат деца и смятат кучето или котката си за „бебе“, са по -склонни да се разведат или да се разделят след смъртта на животното.
Въпреки че се смята обратното, собствениците на котки изпитват по -голяма скръб, когато техните домашни любимци умират, отколкото собствениците на кучета. Защо? Защото котките се отглеждат в по -малки пространства. Освен това се казва, че те имат духовна връзка с хората.
Възрастни хора и деца, най -уязвими от траур за домашен любимец
Въпреки че въздействието, което смъртта на куче или котка може да предизвика, ще зависи от личността на всеки от тях, истината е, че това събитие е претърпяно от още две групи хора: възрастни хора и деца.
В първия случай е вероятно животното да е тяхната единствена компания, откакто са овдовели или децата им са напуснали дома. Във втория, дори и да не го показват, много деца вече са родени с домашен любимец у дома и за тях е трудно да преодолеят тази загуба.
Както със смъртта на всеки любим човек, от съществено значение е да преминете през процеса на траур и траур за домашен любимец. Тоест завършване на цикъл от момента, в който домашният любимец е погребан, докато не го запомним с обич.
Тъгувайте за домашен любимец
Една от първите реакции на човек, когато кучето или котката му умре, не разбира добре ситуацията. Въпреки че животното е живяло много години или е претърпяло дълго заболяване (което уж ни подготвя за естествения резултат), ние все още страдаме, когато вече не е до нас.
След като домашният любимец е погребан или кремиран, е нормално да усещаме присъствието му около нас. Много често се чуват лапите им до леглото или мяукането им от вратата. Някои казват, че душите им все още са там, за да ни кажат, че всичко ще бъде наред. Други твърдят, че това е обичай на сетивата за тези звуци.
В ежедневните ситуации, когато животното споделя моменти с нас, именно там най -много чувстваме болката за смъртта му. Когато се приберем от работа, никой не ни чака да махаме с опашката. Нито пък чувстваме, че мъркаме през зимните дни, липсва ни някой, с когото да играем в парка и т.н.
Възрастните хора и децата са по -уязвими към страданията от смъртта на домашен любимец
С течение на времето спомените за това прекрасно същество вече не ни нараняват толкова много или ни разплакват. По -лесно е да погледнете снимка на нашия домашен любимец. Или говорете за техните лудории, без да съжалявате толкова.
Ако нашият домашен любимец е погребан на гробище за животни, можем да отидем да посетим гроба му и му донесе играчки в първите дни. В противен случай можем да публикуваме снимки във виртуално гробище (има много в интернет) и да ви оставим съобщение. Тези сайтове са добри за разбиране, че не само ние преминаваме през етапа на скръб.
Препоръчително е да донесете друго куче или котка у дома, след като преодолеем загубата. Много хора бързат да купят или осиновят друг домашен любимец. Те вярват, че това е най -добрият начин да забравите предишния. Това обаче може да има обратен ефект. Защо? Защото няма да сме в състояние да поемем този живот. Освен това непрекъснато ще го сравняваме с починалото животно, опитвайки се да го приличаме на всичко.