Раздробяването на местообитанията е голямата мълчалива заплаха, която преследва световните екосистеми. Това, че териториите се фрагментират и стават по -малки пространства, оказва огромно влияние върху биоразнообразието и оцеляването на много видове.
Но какво генерира това нарушаване на местообитанията? Какви са ефектите му върху дивите видове? Ако искате да научите повече по темата, продължете да четете.
Какво представлява фрагментацията на местообитанията?
Фрагментацията е процес на появата на прекъсвания в екосистемите. Благодарение на нея това, което първоначално е било непрекъсната повърхност на природата, се трансформира в a набор от фрагменти, изолирани един от друг.
Процесът, чрез който се образуват тези прекъсвания, е древен: откакто човечеството започна да обработва земята, тези „парчета“ от природата започнаха да се появяват. По този начин това, което първоначално беше голяма гора, се превърна в малки петна от дървета, заобиколени от култури.
Съвсем наскоро, разпространението на пътища и магистрали е причинило много силно въздействие върху екосистемите. Нещо толкова привидно лесно за преминаване като обикновен път може да бъде жизненоважна бариера за много животни.
Проблемите, които то носи
Първо, фрагментацията на местообитанията поражда очевиден проблем: ни кара да губим естествени пространства, където животните могат да оцелеят и да се размножават.
Загубата на местообитания е без съмнение една от основните причини за изчезването на видове, пред други по-известни проблеми като изменението на климата.
Второ, фрагментацията кара животните да се сблъскват с много райони с неблагоприятни условия на околната среда, които често са ръбовете на фрагментите.
В тези райони оцеляването е по -трудно: има по -малко места за скриване, повече инсолация, по -малко възможности за намиране на храна и много други нетипични фактори от естественото местообитание на животното.
Това увеличава скоростта на изчезване на животните: единичен ръб на огромна природна зона не е същият като много граници от малки късчета природа.
Фрагментацията на местообитанията и нейният ефект върху видовете
Фрагментацията включва, освен споменатите по -горе, сериозни проблеми за животинските видове. Ето няколко.
"Джуджето" на фауната
Един от тях е намаляване на зоната за къмпинг и търсене на храна. Колкото по -големи животни, толкова повече повърхност им е необходима, за да оцелеят. Това причинява, че ако местообитанията се намалят, по -големите животни по -трудно оцеляват.
В дългосрочен план, животни с по -големи размери на тялото виждат оцеляването си застрашено и по -малките същества са склонни да заемат тяхното място. Има много примери за това, един от най -емблематичните е случаят с мечката панда, чиято популация е значително намалена поради фрагментацията на местообитанията й.
Има много други примери за големи животни, застрашени от фрагментацията на местообитанията им, обикновено са едри бозайници. Някои от тях са планинската горила в Африка или кафявата мечка на Иберийския полуостров.
Генетични проблеми: инбридна депресия
Фрагментацията на местообитанията води до разделяне на различни популации от животни на няколко изолирани петна. Това създава сериозен проблем в популационната генетика. Като по -малки и по -малки фрагменти, много пъти популациите на всяка област се възпроизвеждат само с индивидите от едно и също петно.
Всичко това причинява липсата на генетичен поток между популациите, като не се възпроизвежда между тях. Малко по малко, голям брой вредни мутации се натрупват в гените ви. Този процес е известен като инбридинг депресия. Това събитие, в дългосрочен план, тя води до влошаване на гените на животното и тяхното възможно изчезване.
Какво можем да направим, за да го предотвратим?
Първият метод за постигане на подобрение в положението на животните, засегнати от фрагментацията на местообитанията, е очевиден: Опитайте се да не фрагментирате части от природата, които са повече или по -малко непокътнати.
За това има фигурата на защитени природни зони, които предотвратяват човешкото действие в тези зони. Следователно опазването на околната среда е от ключово значение.
Огромното влияние на човешкото същество върху ландшафта в големи части на планетата прави тази мисия невъзможна. В силно антропонизирани райони, като Европа и Северна Америка, от десетилетия се използва сравнително прост и ефективен метод: екологични коридори или проходи за диви животни.
Тези пресичания на диви животни са мостове или тунели, които преодоляват препятствия, поставени от хората, като път или канал. Чрез тези гениални системи е възможно да се осигури циркулацията на животни през територията, благоприятстваща смесването на популациите и това, че живите същества имат местообитанията, от които се нуждаят, за да оцелеят.
В заключение, фрагментацията на местообитанията е сериозен проблем за нашата световна фаунаНо с правилните инструменти, като гореспоменатите екологични коридори, можем да се изправим пред него или поне да смекчим последствията от него.