Риболовният прилеп е един от най -малките видове преварени прилепи днес. Името му е ясна препратка към метода, който използва за улавяне на насекоми и малки риби по повърхността на водата. След това ви каним да се запознаете с основните характеристики на риболовния прилеп, неговото местообитание и храна.
Физически характеристики и таксономия на риболовния прилеп
Риболовният прилепNoctilio leporinus) е вид прилеп или чироптер, принадлежащ към семейството Noctilonidae. Известно е, че е свързано с белокоремния риболовен прилеп (Noctilio albiventris), също роден на американския континент.
Понастоящем са известни три подвида риболовни прилепи:
- Noctilio leporinus leporinus
- Noctilio leporinus mastivus
- Noctilio leporinus rufescens
Това е малък и лек вид, който едва надхвърля 12 или 13 сантиметра на дължина, с телесно тегло между 40 и 70 грама. От друга страна, предмишницата му е относително широка и може да бъде дълга до 88 сантиметра.
Главата се откроява с подутите устни, брадичка с напречни гънки и бузи, съдържащи торбички за съхранение на храна. Ушите са тесни, заострени и добре отделени една от друга.
Тялото на риболовния прилеп е идеално пригодено да „ловят“ плячката си близо до повърхността на водата. Краката им са много по -дълги от повечето прилепи и демонстрират невероятна сила и гъвкавост.
Ноктите на задните крака, освен че са дълги и извити, показват забележимо странично компресиране. Този формат позволява на прилепа значително да намали съпротивлението на водата, благодарение на което успява да улови по -лесно плячката си.
Тялото на този малък рибар е покрито с къса козина, който е оранжев или червеникав на цвят при мъжете, а сивкав или кафяв при жените.
И двата пола, мъжки и женски, имат по -светъл корем от гърба, докато опашката и мембраната на крилата са бежови. Космите са малко по -обилни и по -дълги по раменете и шията.
Местообитание и хранене на риболовния прилеп
Риболовният прилеп е местен вид на американския континент. Населението му се простира от Мексико до Северна Аржентина, включително цяла Централна Америка и Антилите.
Тези бозайници от чироптери предпочитат да живеят във влажни зони, с изобилни гори или в тропически джунгли. Винаги се намира в близост до водоеми, които могат да бъдат солени или сладки, тъй като те зависят от тях за храна.
Това е месояден вид Храни се предимно с ракообразни, насекоми и дребни риби. Въпреки че може да консумира безгръбначни и някои плодове, за да допълни храненето си.
Любопитната „риболовна“ техника на риболовния прилеп
На практика, най -забележителната характеристика на риболовния прилеп е неговата изключителна техника за „риболов“. През нощта той ловко лети в близост до водоеми, като същевременно използва мощните си сетива, за да открие наличието на потенциална плячка близо до повърхността.
Усещанията им обаче не могат точно да възприемат движенията под водата. По този начин, те трябва да изчакат рибите или други морски животни да направят малки вълни по повърхността на водата. Когато това се случи, риболовният прилеп знае, че е точното време за атаката му.
Когато му дойде времето той бързо се „нахвърля“ в посока на плячката и използва дългите си задни крака с мощни нокти, за да я хване. И трите известни вида риболовни прилепи са анатомично адаптирани, за да направят този воден улов.
Както обикновено, прилепът бързо улавя плячката си и я съхранява в бузите си. Когато стигне до безопасно място или се върне в своята „пещера“, той я връща, завършва дъвченето и я поглъща, за да продължи храносмилането си нормално.
Първоначално, Изследователите смятат, че този „риболовен“ метод е бил използван само когато е имало недостиг на храна на континента. Но наблюдавайки поведението и нощните навици на рибарския прилеп, те успяха да установят, че това е изключителна ежедневна ловна техника.
Общественост на риболовния прилеп
Риболовният прилеп обикновено е общителен вид, който живее на малки групи, които почиват във високите клони на дърветата. Те почти не се срещат в пещери или дупки, които обикновено свързваме като убежища за прилепи.
Въпреки това, някои хора могат да поддържат самотни навици; през репродуктивния сезон е лесно да се наблюдава риболовен прилеп далеч от групата.