Както при много човешки чувства, емоции и качества, съпричастността ни се струва уникална. Въпреки това, дълго време изследователи и други наблюдатели показват, че може би това не е така. Добър пример е как плъховете избягват да нараняват своите близки.
В продължение на десетилетия се провеждат лабораторни тестове върху поведението на плъхове и неговото приложение или връзка с човешкото поведение. По същия начин този тип изследване е направено с гълъби, вълци, кучета или примати.
В човешките същества емпатията е известна като вроденото качество на подпомагане и признаване на емоциите на другия. По този начин ние се свързваме по афективен начин с други индивиди в нашата социална група.
Чрез изследвания на учени от Кралската холандска академия на изкуствата и науките, плъховете проявяват съпричастност към своите спътници, когато страдат. Този факт предполага, че способността да се поставиш на мястото на друг се е появила в еволюцията много преди хората.
Как се регулира съпричастността?
Област на човешкия мозък, наречена предна цингулатна кора (ACC), има огледални неврони. Тези клетки реагират, когато индивидът изпитва болка или присъствие, докато друг човек страда. Основните клетъчни механизми обаче все още са слабо разбрани.
„Огледалните неврони са вид неврони, които се активират, когато дадено действие се изпълнява и когато се наблюдава, че изпълнява това действие или има представа за него“ -Гема Санчес Куевас, психолог.
В последните проучвания, Показано е, че предната цингулатна кора на плъхове (в област 24) също съдържа огледални неврони. Те се активират, когато плъхът изпитва болка или когато види как страда друг спътник.
Те обаче не се активираха, когато слушаха как страда плъх. Според други изследвания това може да се дължи на факта, че е необходимо плъхът да е изпитал страх, за да го почувства, когато чуе свой близък.
По този начин онези плъхове, които знаеха какво е страх и страдание, се разстроиха, когато техните спътници издаваха ултразвукови звуци, за да предупредят групата.
Как да разберете дали плъховете избягват да наранят връстниците си?
За развитието на експеримента първо група плъхове, настанени по двойки, бяха обучени да докосват лост, за да получат награда. Малко след като бяха в клетката, плъховете научиха, че чрез активиране на механизъм са получили кубче захар.
Когато стана ясно, че плъховете знаят как да го направят, механизмът беше променен и оттам нататък всеки път, когато докоснаха лоста, партньорът им щеше да получи малък шок.
Веднага след като плъховете започнаха да търпят ударите, плъховете с лостовете спряха да ги натискат напълно. Това може да ни покаже, заедно с проучвания върху огледални неврони при плъхове, че тези животни знаят кога конгенер страда и се опитват да го избегнат.
Емпатия или егоизъм?
На този етап трябва да си зададем друг въпрос. Плъховете спират ли да удрят лоста от съпричастност към своите ближни или от егоизъм, за да успокоят собственото си страдание?
Благодарение на огледалните неврони, плъховете усещат по определен начин това, което чувстват техните спътници, поради което спирането на докосването на лоста ще ги накара да се успокоят.
Същото се случва и с хората, защо помагаме на някой, който е ранен? Алтруизъм или просто не искаме да видим как страда, защото се разстройваме? Отговорите на тези въпроси са сложни и изискват дълго обмисляне.
Въпросът и това, което ни тревожи, е, че и при двата вида се случва подобен процес. Емпатията е адаптивна емоция, която подобрява оцеляването на видове, които живеят в социални групи.