В продължение на много векове едрата шарка опустошава човечеството. Днес не е нужно да се тревожим за това, благодарение на забележителната работа на Едуард Дженър и развитието, последвало неговите усилия.
Днес малцина поставят под съмнение легитимността на ваксината и по-малко все още си представят времената, когато тя е била напълно несъществуваща. Странно е да си помислим, че дължим благодарността си на крава, млада доячка, 8-годишно момче и лекаря, който ги свързва.
Какво е едра шарка?
Дребната шарка е силно заразно инфекциозно заболяване, причинено от вируса на вариола. През вековете то е убило милиони хора по цялата планета.
Заболяването се характеризира с нарастване на безброй подутини, които покриват цялото тяло на пациента. Смята се, че е фатален в 30% от случаите, въпреки че този процент е много по-висок при хеморагичната едра шарка. Оцелелите често остават обезобразени с белези.
Това беше най-страшната болест, която достигна всички сектори на обществото, тъй като дори кралските особи страдаха от нея. За щастие, от 1980 г. тя се смята за изкоренена в световен мащаб вирусна инфекция.
Едрата шарка е патология, която няма специфично лечение, така че единственият начин за предотвратяване е ваксинацията. Оттук възниква уместността на Едуард Дженър, който е разработил тази ваксина. Разказваме ви всичко за него в следващите редове.
Как се ражда бащата на имунологията
Хората наричат д-р Едуард Дженър бащата на имунологията.Необходимо е да се отбележи, че въпреки че практиката на имунизация не е нова, Дженър е първият, който проучи и документира използването на ваксина. Неговият любопитен експеримент е спасил безброй човешки животи.
Има болест, подобна на едра шарка, но много по-малко смъртоносна: кравешка шарка. Този вирус, който произхожда от кравите, може да се предаде на хората. Не беше необичайно доячките да получат лека инфекция. Сред фермерите се твърдеше, че е обичайно тези, които са се заразили с кравешка шарка, да бъдат имунизирани срещу човешката едра шарка.
Кравата, доярката, момчето и докторът
Дженър е на 47 години през 1796 г., когато млада доячка се консултира с нея относно обрив по ръката й. Виждайки лекотата на инфекцията и пораженията по кравата, той я диагностицира с кравешка шарка. Дженър видя това като своята златна възможност да демонстрира защитата, предоставена от кравешката шарка срещу човешкия вариант.
За да провери хипотезата си, Едуард се нуждаеше от някой, който никога преди не е имал контакт с едра шарка под формата на човешки или кравешки вирус. Синът на техния градинар, 8-годишният Джеймс Фипс, беше избраният кандидат.
Дженър събра капки течност от раните по ръцете на доячката и инжектира малко количество в ръката на здравото момче. Момчето се разболя леко от инфекцията с кравешка шарка, но се възстанови около седмица по-късно.
2 месеца по-късно Дженър инжектира малко течност от рана от едра шарка в момчето. Както очакваше Едуард, бебето никога не се разболяваше. За да потвърди откритията си, Дженър продължи да тества имунитета на момчето. След няколко експеримента той доказа, че хипотезата му е вярна.
Така самият Дженър полага основите на ваксинацията, каквато я познаваме днес.
Терминът ваксинация също се роди
Дженър скоро измисли думата ваксинация, чийто корен произлиза от латинската дума vacca, което означава крава. Той публикува своите изследвания и открития, развълнуван да сподели успеха си със света. По този начин ваксинацията беше приета в световен мащаб като основна стратегия за предотвратяване на едра шарка.
Живот и кариера
Едуард Дженър е роден на 17 май 1749 г. в Бъркли, Глостършър, Англия. Баща му, който почина, когато Едуард беше само на 5 години, беше енорийски проповедник. Обучава се в Chipping Sodbury, Gloucestershire в продължение на 7 години като чирак на Daniel Ludlow (хирург).
Като дете Дженър е проницателен наблюдател на природата и през 1770 г., след като завършва дългогодишното си обучение за хирург в Глостършър, той отива в болницата Сейнт Джордж в Лондон. Там той прекарва младежките си години, изучавайки анатомия и хирургия с известния хирург Джон Хънтър.
След като завършва обучението си, той се завръща в Бъркли, за да създаде медицинска практика, където остава до смъртта си на 26 януари 1823 г., на 73-годишна възраст.
Наследството на Едуард Дженър
Работата на Дженър се счита широко за основа на имунологията, въпреки че той не е първият, който предполага, че инфекцията с кравешка шарка дава специфичен имунитет срещу едра шарка. Нито пък беше първият, който се опита да се ваксинира срещу едра шарка за тази цел.
Ваксинирането срещу едра шарка през 19-ти и 20-ти век беше успешно и допринесе за изкореняването на болестта през 1977 г. Това беше постигнато след световна кампания (1967-1977 г.), координирана от Световната здравна организация (СЗО).
Приносът на Дженър беше да използва субстанция, подобна на, но по-безопасна от едрата шарка, за осигуряване на имунитет. Така той използва сравнително рядката ситуация, при която имунитетът към един вирус осигурява защита срещу друго вирусно заболяване.
През 1881 г. френският микробиолог Луи Пастьор демонстрира имунизация срещу антракс чрез инжектиране на овце с препарат, съдържащ атенюирани форми на болестотворния бацил. 4 години по-късно той разработи защитна суспензия срещу бяс.
