Животновъдството е една от най-старите и важни продуктивни дейности, които човечеството е развило. Но съжителството на провинцията с урбанизираните центрове доведе до нови предизвикателства, дори и в правната област. И един от въпросите, които обикновено пораждат съмнения, е относно щетите, причинени от едър рогат добитък.
Въпреки че не се случва често, в крайна сметка селскостопанските животни могат да избягат и да причинят щети на имуществото на трети страни; те също могат да причинят инциденти, които причиняват сериозни телесни наранявания или щети на други.
В тези случаи и според испанското законодателство кой има задължението и компетентността да отговаря за щети, причинени от добитък? И освен това как се определят санкциите или компенсациите, които отговорното лице трябва да плати на жертвите?
Граждански кодекс: какво казва за отговорността за щети, причинени от добитък?
Когато говорим за гражданска отговорност, заложена в животновъдната дейност, тоест при създаването на добитък, трябва да прибегнем до испанския Граждански кодекс, за да намерим регулаторна рамка по отношение на възможни щети и щети, причинени от добитък в селските райони.
По същия начин е важно да се подчертае, че настоящите разпоредби относно постоянното пребиваване на свободни животни в селските райони може леко да варират във всяка автономна общност. Член 1905 от Гражданския кодекс обаче е много обективен, когато посочва, че:
„Собственикът на животно или този, който го използва, е отговорен за причинените щети, дори ако то избяга или се изгуби. Тази отговорност ще отпадне само в случай, че щетата е причинена от непреодолима сила или по вина на лицето, което я е претърпяло.“
Следователно се очаква, че отговорността за щети, причинени от добитък и злополуки, които могат да възникнат от престоя им на неподходящи места – например по средата на път – пада върху неговия собственик.Събират се и вреди на лицето, посочено от собственика като наемател или ползвател на едно или повече животни.
По този начин е очевидно, че това е обективна отговорност за простия факт да си „собственик“ – временен или постоянен – на притежанието на добитъка. В този смисъл не трябва да забравяме, че животните нямат специална правосубектност в Испания; и тя е, че те все още се третират като лична собственост, която може да бъде разпределена, иззета и дори ипотекирана.
Важно е също така да се отбележи, че гражданската отговорност не е свързана с търговската полза, която се получава – или не – от добитъка. С други думи, дори ако човек придобие и отглежда добитък за собствено препитание, например, той пак ще има задължението да отговаря като собственик за щетите, причинени от животните му на трети страни.
Как трябва да отговори собственикът за причинените щети?
Собственикът трябва да отговори финансово, за да поправи щетите, причинени от животните му, или в противен случай да плати обезщетението, определено от компетентните органи.
В случай на физическо увреждане или увреждане на здравето, причинени от нападение или злополуки, причинени от добитък, собственикът може също да бъде задължен да възстанови необходимите медицински разходи за възстановяване или рехабилитация на жертвите. В този случай ще бъде много важно да има застраховка.
И кой трябва да носи финансова отговорност за щетите, причинени от добитъка? Както виждаме, тези хора, които използват или „използват“ физическите възможности или всяка услуга, която животните, които причиняват вреда или вреда на трети страни, трябва да отговорят. Уважението към хуманното отношение към животните не трябва да се забравя.
Освен собственика, гражданска отговорност може да носи и лизингополучателят, заемополучателят или ползвателят на добитъка, в зависимост от връзката, установена със собственика на животното.
От своя страна професионалистите, които предоставят временни грижи за добитък, като пастири и ветеринари, няма да трябва да отговарят в тези случаи. Това, независимо дали имат стабилни трудови отношения със собственика, или упражняват професията си самостоятелно.
От своя страна се очаква жертвата да подаде жалба в рамките на 12 месеца от инцидента или нараняването. Както е логично, искът ще бъде съдебен анализиран, за да се провери неговият произход.
Поради всичко това, отговорността пада върху жертвата да одобри доказателства за причината и причинно-следствената връзка на щетата. Жизненоважно е да се съберат данни за собствеността на животното или животните, участвали в инцидента.