Отравянето на кучета е често срещано състояние поради големия брой вещества, които могат да го причинят. Определянето на произхода и анализирането на свързаните симптоми ще помогне да се установи най-ефективното ветеринарно лечение.
Факторите, които могат да предизвикат кучешко отравяне, са множество, от лоша храна до умишлено приложена отрова. Въпреки това си струва да се спомене, че случаите с най-висока честота са тези, свързани с поглъщането на фуражи или други видове лошо консервирани храни, както и някои отровни растения.
Всичко това прави контрола на кучетата необходим, както у дома, така и в чужбина, със специално внимание в парковете.
Симптоми на отравяне на кучета
Въпреки че разнообразието и интензивността на симптомите варира в зависимост от причината за заболяването, има някои общи признаци на отравяне:
- Храносмилателни разстройства. Повръщане, диария и загуба на апетит са най-често срещаните.
- Кожни заболявания. Алопеция, особено в областта на муцуната, раздразнения или възпаления.
- Дихателна недостатъчност.
- Нарушения на сърдечния ритъм.
- Летаргия.
Повечето отравяния се случват орално, следователно основните симптоми са храносмилателни. Въпреки това, кучетата може също да са вдишали някакво токсично вещество, което може да им затрудни дишането, както и да причини замайване.
Когато отравянето е станало у дома, е удобно да се направи ретроспекция на веществата, погълнати от кучето. Те, заедно с различните изпитани нарушения, ще бъдат от съществено значение за специалиста, за да може да установи подходящо лечение.
Ако, от друга страна, отключващият фактор за дискомфорта на животните е неизвестен, кръвните изследвания ще помогнат да се определи причината, която го е довела.
Протокол за справяне с отравяне
Когато става въпрос за предписване на лечение, трябва да се направи първо разграничение, за което е необходимо да се прецени дали отговорното вещество може да бъде изхвърлено само.
Този момент се дължи на факта, че в определени случаи настъпва отравяне чрез поглъщане на чужди тела като играчки, пръчки или кости. В тези случаи може да се предизвика повръщане, да се извършат ендоскопии или дори екстракционни операции.
Ако животното не се нуждае от хирургическа интервенция, лечението ще се състои в прилагане на антидот, способен да неутрализира токсичното вещество, за да предотврати по-нататъшно усвояване. Използването на клизми за ускоряване на чревния транзит или диуретици, които допринасят за елиминирането на веществото през уринарния тракт, са едни от най-честите.
От друга страна, употребата на активен въглен при домашни отравяния става все по-полезна. Тази молекула действа, като се свързва с отровата, преди тя да премине в стомашно-чревния тракт. Въпреки това, употребата му не се препоръчва за третиране на разяждащи материали, етанол, флуорид и торове.
Ако отровата е погълната в големи количества или причинява голям дискомфорт на животното, ветеринарният лекар може да прибегне до стомашна промивка.
Накрая, в най-сериозните случаи, ще се извърши бъбречна филтрация с диализна машина, за да се отстрани токсичното вещество както от кръвта, така и от бъбреците на кучето.
В допълнение към провеждането на лечението, което е най-подходящо за тежестта на отравянето, е вероятно да се препоръча флуидна терапия, за да се гарантира добра хидратация на домашния любимец.
Въпреки голямата леснота на заразяване с кучешко отравяне, повечето случаи са предотвратими. Осигуряването на подходяща диета, избягването на токсични растения в дома и осигуряването на контрол върху животните са едни от най-ефективните мерки.